Безкрайно 

Мислех, че все още ме обичаш

Нямаше сили да бъдеш повече в условията

Синьото в очите ти бавно ставаше по- тъмно

Нищо в живота не остава същото

В далечината на бъдещето чакахме смеха да присъства често

посипващ сребристите ни коси

Емоциите догаряха в мъждукъщите въглени

Фениксите могат ли да летят след възкръсването?

Какво още можеше да си кажем?

Да бъдеш в чуствата, да вярваш че си искрен

Ръцете уморени не прегръщат другия

и малко по късно идва есента

София, 08.09.2024